Какво премълчават медиите?
Живеем във време, в което хората масово нямат дори най-обикновена медийна компетентност, а са обградени от непрестанно разширяващ се медиен балон. Всички сме повече или по-малко в този балон, защото алгоритмите през цялото време изчисляват нашите търсения и интереси, а алгоритмите стават все по- добри. Вече на всеки му се е случвало да спомене нещо, а малко след това да види реклама, която е свързана с него. Въпреки това медийната информация, която ни залива в дигиталното пространство, много по-рядко е просто адаптирана към интересите ни, защото тя има за цел да ни наложи такива. Коя медия, да вземем този пример, ще ти каже, че големите американски банки печатат пари като тоалетна хартия? А как можеш да го разбереш, ако не се ангажираш да проучиш темата сам? В този текст ще разгледам някои аспекти на съвременната действителност, които не си проправят път до общественото медийно пространство.
Като първо – намираме се във финансова пирамида, която е на път да се срине. Да, става дума за цялата световна икономическа система. Пазарите с акции продължават да нарастват, а лихвените проценти в банките падат. Една от функциите на премахването на парите в брой, освен дигиталния контрол, е да можем да си държим парите само като цифри в банковата сметка, които отрицателните лихвени проценти на отчаяните банки скоро ще започнат да оглозгват. Непрестанното печатане на нови пари, което вече също се превръща в компютърен алгоритъм, раздува тези балони два пъти по-силно, защото няма за цел да се притече на помощ на реалната икономика. С тези пари се правят основно две неща – големите банки купуват малките, а големите корпорации ги използват, за да се наложат на пазара с акции, което продължава да понижава и без това отрицателния лихвен процент. Така капиталистическите лидери се опитват да построят 101-вия етаж на своя небостъргач като взимат материали от първия етаж. Сривът е неизбежен. Норбърт Херинг, икономист и автор, който е предизвикал множество обществени дебати в сферата на икономиката в Германия, изчислява с много висока вероятност, че сривът ще настъпи в рамките на следващите пет години. Книгата му от ноември 2021 година ще излезе на български пред февруари 2022 година в поредицата Катехон към издателство Изток-Запад. В нея икономистът дава десетки примери за това как големите корпорации изяждат малките, като така парализират икономическата система в опита си да наложат пълен контрол над предстоящия крах, защото се надяват да се възродят от останките му. Въвеждането на социално кредитна система, което преди няколко месеца официално се случи в държавата, която се взима като пример – Израел, е опит за запазване на пълен контрол над населението, след като този крах настъпи. Един от най-високопоставените свещеници на капитализма – Клаус Шваб „описва“ в книгата си „Covid-19:The Great Reset“, че най-големият им страх е страхът от революция. Капиталистическият елит е наясно, че скоро капиталистическата система, каквато я познаваме, ще бъде част от миналото. Затова налагат толкова припряно плановете си за управление, които трябва да доведат до бленуваната социално-кредитна система, както и пълен контрол над всяко движение и трансакция. За справка можем да надникнем в Китай. С въвеждането на такива регулации и контрол всяка революция става неосъществима. На Запад това се подготвя от държателите на капитала, чиито фондации щедро обливат с пари медиите, политиците и институтите, за да постигнат тази цел. Така ноември 2021 година фондация Бил и Мелинда Гейтс преведе близо половин милион долара на Робърт Кох Институт, който практически взима всички решения за пандемичната ситуация в Германия и на 15.01.2022 с една единствена публикация намали срока на шестмесечния зелен сертификат за „преболедувал“ на три месеца. Медиен шум за това жестоко отнемане на правата на милиони хора се вдигна чак на следващия понеделник. Наскоро фондация Бил и Мелинда Гейтс преведе също на авторитетното германско списание Шпигел близо 3 милиона долара. Иронията е, че книгата на Норбърт Херинг се промъкна в бестселър листата на списание Шпигел, докато в същото време той разобличава с десетки примери в текста си каква е същинската цел на подобни парични преводи. Описва също как големите корпорации наливат десетки милиони евро за лоби работа в Брюксел. Целта на тези лобита там е само една – да убеждават политиците да взимат решения в полза на корпорациите, като им обещават солидни постове след политическия им мандат. И те изпълняват обещанията си. Ярък пример за това е бившият председател на Европейската Комисия – Жозе Барозу, който само един месец, след като напусна поста си през 2014-та година, стана председател на банката Голдман Сакс. Но на медиите се плаща не само за да манипулират информацията, а и да насъскват населението да се разделя на лагери, защото на една хипнотизирана от омраза маса е по-лесно да наложиш новите си средства за контрол. Шокиращо е колко лесно защитата на потребителските данни се превърна във враг номер едно при разпространението на не особено отличителен вирус, а медиите започнаха да повтарят мантрата за необходимостта на корона апликациите за проследяване.
Но нека се отделим от детайлното описание на капиталистическия срив и да се насочим към другата ключова част, която медиите премълчават – зад цялото налагане на контрол стои идеологията на трансхуманизма. Тя нескрито инвестира милиарди във вярата си, че следващата фаза от човешката еволюция е човека машина. Има десетки дружества и корпорации в световен мащаб, които инвестират милиони в идеята за безсмъртието, както и по-скромни, които вярват, че за един милиардер скоро ще е нормално да живее между 120 и 140 години. Това не е научна фантастика, а нещо, над което работят милиони хора в целия свят и което може лесно да се проследи. Един от най-радикалните трансхуманисти и ръководител на отдела за техническо развитие в Гугъл Реймънд Кърцуейл, изповядва, че идеята на трансхуманизма се базира на свръхчовека на Ницше, като посочва, че това е пост-човека с трансхуманна същност. В края на документалния филм „Трансцендентния човек“ той отговаря на въпроса дали Бог съществува с „все още не“, като с това намеква, че той още не е създаден. Тук може и да има някакво сходство с Ницше, но вече имаме горчив опит с тълкуването на Ницшеанския свръхчовек в исторически план и личното ми мнение е, че тук ставаме свидетели на поредното такова. Свръхчовекът на Ницше се определя до голяма степен от своята лична воля, а един трансхуманен пост-човек в същността си би бил безволеви, защото на теория той ще се води от инерционния поток на предварително програмираната воля. Но тази тема е важна, защото наближаваме точката на сингулярност, в която изкуствения интелект ще изпревари човешкия. Иван Спиридонов, автор на книгата „Трансхуманизмът – програмираната еволюция на homo sapiens”, говори за това как строим глобален електронен концлагер, като създаваме машинен свръхинтелект, обличаме света в спътници и т.н. Бих добавил, че в момента страхът се използва като средство, за да се забърза строежът на този глобален електронен концлагер, макар и самата глобализация да е свършила. А медиите са се специализирали не само в това да ме премълчават, но и в това да имплантират страх.
Добър пример е швейцарският историк и медиен изследовател Даниел Ганзер, който казва нещо съвсем просто и точно: „Когато хората се страхуват, те могат да бъдат управлявани, когато не се страхуват, те правят какво си искат.“. Даниел Ганзер е един от малкото историци и публични фигури, които говорят открито за срутването на третата сграда до Кулите близнаци в атентата от 11-ти септември 2001 година – информация, която всички медии подминават в опита си да я заличат. В тази сграда не се врязва нито един самолет, а всички доказателства водят до това, че тя е много прецизно взривена в основите си. Той говори за тези факти и добива популярност, а уикипедия – „свободната енциклопедия“ – го взима на подбив и първо пише: „Той задава критични въпроси относно терористичните атаки от 11 септември и твърди, че WTC7 [третата сграда] е била взривена.“ Но това издържа едва няколко дена. Скоро след това на същото място в уикипедия вече пише – „Даниел Ганзер е швейцарски историк. Той разпространява конспиративни теории във връзка с атентатите от 11-ти септември 2001-ва година.“ Толкова. И нито дума повече за третата сграда, която очевидно е била взривена в основата си. Да не говорим, че репортерка от Би Би Си обявява, че третата сграда е паднала, часове преди това да се случи. Но да не навлизаме в подробности по темата, всеки може да я проучи за себе си. Въпросът е, че уикипедия е динамичен лексикон, който повечето ми приятели от различни страни използват, за да се „информират“ правилно. А това е грешка, ако не си способен да поставиш прочетеното под въпрос, защото всяка неудобна информация или е премълчавана, или е обявена за „конспиративна теория“, както се случи с анализите на редица известни лекари. Но понякога отношението е още-по крайно. На 13-ти декември 2021 Боян Чуков и проф. Иво Христов представиха в ютуб канала на Изток-Запад книгата на Александър Дугин „Четвъртият път“, където стана дума, че всяка критика към него е незначителна, защото той е титан на мисълта. Но не и според немскоезичната уикипедия, която казва за автора, че „според наблюдатели той е неофашист и интелектуализиран десен екстремист“. Това е пример за неподплатено безлично изказване и е типичен представител на понятието „фрейминг“, но ако човек не е развил критично мислене, той е способен да повярва на всичко. Така медиите слагат щампи на неудобните мислители и възпитават масите да ги избягват.
Помните ли каква беше работата на Уинстън Смит в Министерството на истината във вече свръхреалистичния роман на Оруел „1984“? Той пренаписваше минали статии от вестници, които да пасват на поддържаната от държавата партийна линия. Аналогът е очевиден, а от него следва един много важен въпрос: Щом „свободните“ енциклопедии и историческите факти се манипулират така, то какво ли става с медиите, които непрестанно си проправят нови канали, за да стигнат до нас?
Източници:
1. Orwell, G. 1984. New York: Signet Classics
2. Nietzsche, F. Werke in zwei Bänden. Essen: Phaidon
3. Ницше, Ф. Залезът на боговете. София: Издателство „Христо Ботев“
4. Häring, N. Endspiel des Kapitalismus. Köln: Quadriga
5. Schwab, K., Malleret, Th. Covid-19: der Grosse Umbruch. Davos: Forum Publishing
6. https://www.youtube.com/watch?v=0ZOAauOQ4Tk&t=1s
7. https://www.youtube.com/watch?v=G5D2mEuEy70
8. https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10318361
9. https://www.youtube.com/watch?v=pQSr2bVLMkk
10. https://de.wikipedia.org/wiki/Daniele_Ganser
11. https://de.wikipedia.org/wiki/Alexander_Geljewitsch_Dugin
