Катехон. Началото

Недей забравя никога Итака.
Да стигнеш там - това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш,
че по-добре - години да пътуваш
и остарял на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.
Итака те дари с прекрасното пътуване.
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде.
И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
тъй мъдър, както си сега със толкоз опит,
навярно вече си разбрал Итаките що значат.

- Константинос Кавафис

Започваме едно пътуване със сайта „Катехон“. Не е пресилено. Нито претенциозно, тъй като в условия като днешните, „когато Светът спря“, никой не може да ни забрани менталните и интелектуални пътешествия. Физическото спиране цели именно това – да бъде първа стъпка към интелектуално застиване и заспиване, към мисловно покорство и примирение, към незадаване на основните въпроси, към привикване със сдъвкани интелектуални полуфабрикати.

Физическото затваряне, под благовидния предлог за нашето здраве и щастие, цели друго – затваряне на нашите мечти и желания; затваряне на нашето дръзновение и на нашето въображение. И оттам – към мисъл и действие към друг възможно по-добър свят. Каквото и да означава това.

Физическото затваряне е преход към умствена леност и мисловна смърт. И ако в други исторически периоди това е ставало чрез голо насилие и пресичане на всяко интелектуално дръзновение, то сега ситуацията е двойно по-опасна и перфидна. Сега сме потопени в океан от на пръв поглед лесно смилаема информация. Един вид компенсация за физическото затваряне. Привидно лесната като досег и „лесна“ като мислене информация, всъщност поставя коварни капани за всекидневното съзнание – някой Друг мисли вместо теб, някой Друг чете вместо теб, някой Друг решава вместо теб. Някой Друг ще живее вместо теб. И някой Друг в крайна сметка ще замени милиони като теб, междувременно превърнали се биологичен полуфабрикат. Не чрез видимо насилие. А чрез експлоатация на най-дълбинно съществуващото качество във всяко човешко същество – човешката леност и човешкият страх.

Ето защо най-мощното оръжие срещу всичко това се крие тъкмо в слабото човешкото същество. Това означава то да мобилизира волята си за съпротива и борба, която преминава на най-важното бойно поле на съвременността: на полето на картините на света и на скритите смисли. Битката е всеки да стане „Катехон“. Защото спасението на всеки, зависи от всеки.

Тук ще се опитаме да подпомогнем този процес не като предлагаме готови решения – толкова обичаната от интелектуалните бройлери залъгалка за ленивия ум и страхливото тяло. Тук ще дадем възможност интелектът сам да строи себе си, изправяйки се пред критични и задълбочени текстове, изискващи мъка, борба и интелектуална наслада. Мисловните мишци, които ще придобие всеки в тази борба, ще го карат да плува все по-навътре и все по-уверено в омерзителното море на убогото ни настояще.

И накрая, без да очаква богатства, да стигне до своята „Итака“. Тази, която го е накарала да тръгне, скъсвайки въжетата на битовото задоволство, на духовната леност ….

На път….